fallback

Обрат в парламента за максималния осигурителен доход

Въпреки заложеното повишение до 2600 лева депутатите гласуваха той да остане на нивото си от 2400 лева

15:36 | 19.12.14 г. 7

Размерът на максималния осигурителен доход стана предмет на разгорещени дебати по време на второто гласуване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2015 година. Въпреки заложеното в проекта за бюджет повишение на максималния осигурителен доход от 2400 лева на 2600 лева народните представители изненадващо гласуваха предложението на Делян Добрев, направено по време на дебатите, доходът да се понижи до 2400 лева.

Мая Манолова каза още, че с едно гласуване се отменя приет текст на две четения, което го няма по Конституция – по приет текст се преценява допустимостта на неговото приемане, посочи тя. И обяви че БСП ще даде на конституционния съд това гласуване. Според Йордан Цонев гласуването не е по правилника, но не се налага преизчисление в приходната и разходната част на бюджета.

Допуснато е гласуване, което не е редакционно и е нарушение на правилника, заключи и Цачева.

Със замразяването на максималния осигурителен доход на практика депутатите замразяват и тавана на пенсиите. На първо четене бе решено, че той ще скочи на 910 лева, но след днешното гласуване ще остане 840 лева, тъй като се определя в размер на 35% от максималния осигурителен доход.

Депутатите решиха още, че от догодина земеделските производители и тютюнопроизводители ще се осигуряват върху минимален доход от 300 лева. Досега те се осигуряваха на 240 лева. Депутатите от БСП и ДПС настояваха да се запази този размер.

Депутатът Румен Йончев (БСП) предложи да се разделят на групи земеделците според това кой колко е голям и да има диференциран минимален доход. Иначе най-дребните земеделци ще изчезнат от осигурителната система и няма да се постигне търсената по-висока събираемост.

Аргументи в полза да не се повишава прагът изтъкна и Дора Янкова (БСП), която каза, че ако бъде увеличен този размер, това означава допълнителни тежести за най-дребните производители и настоя сумата да остане 240 лева, а не на 300 лева както се предлага от управляващите.

Хасан Адемов от ДПС пък посочи, че земеделците са най-малката брънка сред осигурените и минималният доход трябва да се запази на 240 лева. Той се аргументира, че има натрупани неясноти около статута на земеделците и данъчната основа, както и единен регистър на земеделските производители.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова се съгласи с аргументите прагът за земеделците да не се вдига, но посочи, че дебатът е адекватен, ако се говори за данъчни облекчения и стимулиране на бизнес, но това е закон, чрез който се правят вноските и определят пенсиите.

Тя посочи, че години наред земеделци са се осигурявали на ниския праг, но не получавали минимална пенсия и това било за сметка на останалите осигурявани лица. Трябва да има връзка между размера на осигуровките и това, което искаш да получаваш като пенсии. Каза, че дори при 300 лева няма да е достатъчно за да получават минимална пенсия, много дълго е бил задържан прагът от 240 лева, а от 2016 година ще се предлага и ново увеличение.

Радан Кънев (РБ) каза, че в бъдеще все повече ще се налага тезата за необходимостта от нарастване на осигурителните вноски и посочи, че именно ниските осигуровки на земеделските производители са сред изкривяванията на системата.

По-рано страстите в пленарната зала се разгорещиха около предложението, внесено по време на дискусията от Делян Добрев, да не бъде повишен осигурителния праг до 2600 лева. Идеята беше остро критикувана от депутатите от БСП - Лява България. 

Мая Манолова коментира, че при ГЕРБ винаги всичко е предпоследно, предложението е направено адхок в хода на дебатите. Тя каза, че не е справедливо да се вдигат осигурителните доходи на земеделските производители, а в същото време депутатите да си намаляват собствените вноски. „Не ви ли е неудобно да си намалите собствените вноски“, попита тя и определи гласуването като срамно.

Корнелия Нинова пък каза, че това гласуване е обърнало държавния бюджет и обясни, че с това решение приходите в бюджета на държавата изведнъж са намалели с 60 милиона лева, което по думите й означава да се намали и разходната част, заложена в рамката. 

Това е удар върху доверието  в пенсионната система, каза от своя страна и Драгомир Стойнев. И посочи, че с тези мерки няма как да се стимулират хората да се осигуряват на реални доходи. На практика казваме, че в системата има достатъчно приходи, но в същото време няма за пенсии. Това е стъпка в грешната посока, а вървеше в правилната посока, с едно гласуване го сринахме, каза Стойнев.

По-рано Корнелия Нинова предложи увеличаване на максималния осигурителен доход до 3000 лева, което ще вкара 120 милиона лева приходната част в бюджета на ДОО. Тя посочи, че това би засегнало 80 хиляди души, които сега се осигуряват на тази сума. Нинова каза, че тази сума следва да се използва за увеличение на обезщетения за безработица и за майчинство.

Георги Търновалийски (БСП) дори посочи, че заложеното в проекта увеличение на максималния осигурителен доход на 2 600 лева, е в правилна посока, но от левицата смятат, че това е недостатъчно.

Той изтъкна, че тези допълнителни средства биха осигурили ресурс за повишаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2 години поне на нивото на минималната заплата за догодина, ще позволи и да не се повишава на 24 месеца срокът, върху който се изчислява обезщетението за майчинство, ще позволи и увеличение на обезщетението за безработица от 7,20 лева на 9,70 лева на ден, ще осигури и възможност за спиране на нарастването на възрастта и стажа за пенсия.

Георги Гьоков също защити увеличението на максималния доход до 2600 лева и каза, че с това предложение може да се размразят социалните плащания. Той предложи и автоматизъм за всички социални плащания във времето.

Мартин Димитров (РБ) се обърна към вицепремиера Ивайло Калфин и каза, че увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход трябва да е обвързано с определен финансов модел, а не на принципа на наддаването между социалните партньори. Иначе без сериозни икономически аргументи се иска увеличение. Той предложи да се мисли в посока за регионален подход при формиране на минимална заплата, което било по-справедливо, защото минималното заплащане не можело да бъде еднакво за всички региони както е сега и настоя за промяна в бъдеще.

Предложението на БСП за увеличение на максималния осигурителен доход до 3000 лева не бе прието от депутатите.

Менда Стоянова обяви, че е против да се повишава максималният осигурителен доход въобще и смята, че трябва да си остане на сегашното ниво от 2400 лева. Именно това предложение направи и Делян Добрев като редакционна промяна. Менда Стоянова каза, че ново увеличение на максималния доход  ще разтвори ножицата  между минималната и максималната пенсия, която ще стане стане 910 лева.

Радан Кънев се обяви за поетапно покачване на дохода и подкрепи размер от 2600 лева.

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обърна внимание, че ако остане на ниво от 2400 лева, ще се променят параметрите по приходната и разходната част на бюджета. Той изтъкна, че сега хората с високи доходи имат по-малък осигурителен дял от тези с по-ниски. Калфин каза, че с повишаването на максималния праг няма да изгоним висококвалифицираните специалисти от България, защото в чужбина са по-високи осигуровките и предложи сумата да остане 2600 лева така, както е заложено.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:16 | 12.09.22 г.
fallback